Най-външният от големите спътници на Уран е Оберон. Той е открит на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел. Понякога спътникът е обозначаван и като Уран IV. Той е втори по големина и маса Уранов спътник и деветия най-масивен в Слънчевата система. Оберон се намира извън магнитосферата на планетата.
Спътникът е съставен от равни количества скали и лед и най-вероятно има каменно ядро, обвито от ледена мантия. Възможно е наличие на воден слой на границата между мантията и ядрото. Повърхността му, която е тъмно червена на цвят е оформена от сблъсъци с астероиди и комети.
Спътникът е покрит от множество кратери, които могат да достигнат до 210 км в диаметър. Вероятно Оберон е създал акреционен диск около Уран след формирането му.
Към 2009 г. Урановата спътникова система е изучавана само веднъж от сондата Вояджър 2 през януари 1986 г. Космическият апарат е направил няколко снимки, които позволяват картографиране на около 40% от повърхността му.
Оберон е открит от Хершел същата година, в която той открива и най-големия спътник на Уран - Титания. За отбелязване е, че 50 години след Хершел, Оберон и Титания не са наблюдавани от никой друг. Днес Оберон може да бъде наблюдаван от Земята с аматьорски телескооп.
Името Оберон, както и имената на другите четири големи спътника на Уран, са предложени от сина на Уилям Хершел - Джон, през 1852 година по молба на Уилям Ласел, който пък през 1851 година открива Ариел и Умбриел. Оберон носи името на царя на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ“, също както и останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведения на Шекспир или на Александър Поуп.
Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2 , който посети урановата система през януари 1986 година. Поради разположението на спътника и слънцето, на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.
Оберон се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатани скали и 20% метан и други въглеводороди. Повърхността на спътника е стара и се наблюдават многобройни кратери при липса на геологична активност. Наличен е тъмен материал с неизвестен състав покриващ дъното на повечето кратери.